1. Деликти Много бързо са изтласкани талиона, кръвната мъст. Неправомерните деяния в римското право са обособени в две категории: 1) Престъпления (crimina) – престъпления на публичното право, преследвани от самата държава по пътя на публичното обвинение пред специални наказателни съдилища – комиции, quaestiones perpetuae. Свързани са с публичноправни наказания. 2) Деликтите били частноправни нарушения. Преследвани от частните лица по реда на гражданския процес и са свързани с частноправна санкция – парична глоба, която провинения заплащал в полза на потърпевшия. За всеки деликт била дадена на потърпевшия съответна акция – actio furti и т.н. Именно с тези искове може да се поиска наказването на извършителя чрез увреждане на неговото имущество – пенални искове. Други искове са реиперсекуторните – имащи за цел да възстановят причинените от извършителя имуществени щети. Искове с пенални и реиперсекуторни функции са смесените – actions mixtae. По-късно се разширява фактическия състав на деликтите (кражба, имуществено увреждане, injuria) .Установили се нови деликти, създали се по-гъвкави наказателни санкции. Някои по-тежки провинения били иззети от областта на частните деликти и включени в публичноправните престъпления (напр. нарушаване неприкосновеността на жилището). Постепенно се заличава разликата между delicta et crimina. (www.legaltheory-forums.org)