Eroticism has this in common with an addictive drug: that there is a coercive element to its pleasure with which part of us is in complicity, and part not. Thus ever since time began men have been trying to enjoy eroticism without being destroyed by it. Societies, religions can be defined in the way they deal with this conundrum. Polygamy, monogamy with repression, monogamy with affairs, monogamy with prostitutes, serial monogamy. Not to mention individual solutions of great ingenuity, or desperation: Victor Hugo with the door knocked through the wall of his office, to let in a girl each afternoon. Auden's flair for finding call-boys in every town. Picasso who simply refused when wife and mistress demanded he choose between them. Then there is always the hair-shirt of course. But perhaps the thing to remember when you wake up with a life full of fresh paint and tortuous complications is that eroticism wasn't invented for you, nor merely for the survival of the species perhaps, but for a divinity's entertainment. Nothing generates so many opportunities for titillation and schadenfreude as eroticism. Which is why it lies at the centre of so much narrative. How the gods thronged the balconies of heaven to see the consequences of Helen's betrayal! And your friends are watching too. Your antics have put the shine on many a late-night conversation.
On the borders between mythology and history, that wily survivor Odysseus was the first who learnt to trick the gods. And perhaps his smartest trick of all was that of lashing himself to the mast before the Sirens came in earshot. There are those of course who are happy to stand at the railings, even scan the horizon. Otherwise, choose your mast, find the ropes that suit you: sport, workaholism, celibacy with prayerbook and bell... But the kindest and toughest ropes of all are probably to be found in some suburban semi-detached with rowdy children and a woman who never allows the dust to settle for too long.
| Общото между еротизмът и пристрастяването към наркотиците се състои в насилническият елемент на тяхното удоволствие, с което една част от нас е в съучастничесто, a друга не. Така откакто свят светува хората се опитват да се наслаждават на еротизма без да бъдат унищожени от него. Общества и религии могат да бъдат характеризирани по начина по който третират тази загадка. Полигамия, моногамия с насилничество, моногамия с афери, моногамия с проститутки, периодична моногамия. Да не споменавам изобретателните и безрасъдни индивидуални решения: Виктор Юго със скрита в стената на своя офис врата, пропуска по някое момиче всеки следобед. Привкусът на Одън да намира момчета на повикване във всеки град. Пикасо, който просто отказва да направи избор, когато съпругата и любовницата изискват от него. И разбира се винаги е тук власеницата . Но например, нещото което трябва да помниш когато се събуждаш с живот пълен с ярки цветове и объркващи усложнения, е че, еротизмът не е измислен за теб,нито за оцеляването на видовете например, но за божественото развлечение. Нищо не създава толкова много възможности за вълнение и открадната наслада както еротизмът. Именно заради това е в центъра на толкова много описания. Как се тълпят боговете на райските балкони, за да видят последствията от предателството на Елена! И твоите приятели също наблюдават. Твоите клоуни внасят блясък в много разговори през късните нощти.
На границата между митология и история, този лукав оцелял Одисей е бил първият който се научил да мами боговете. Например, неговият най-умен от всичките трик е бил да се върже за мачтата преди да се чуе пристигането на Сирените. Разбира се там са тези, които са щастливи да стоят на перипетите, даже да наблюдават хоризонта. С други думи, избери своята мачта, намери въжетата, които ти подхождат: спорт, работохолизъм, обет за безбрачие с молитвеник и камбана...Но най-приятните и трудни въжета са най-вероятно тези, които се намират в някоя полу-разделена къща в предградие пълно с хулигани и жени, които никога не оставят праха да се задържи за дълго.
|