Eroticism has this in common with an addictive drug: that there is a coercive element to its pleasure with which part of us is in complicity, and part not. Thus ever since time began men have been trying to enjoy eroticism without being destroyed by it. Societies, religions can be defined in the way they deal with this conundrum. Polygamy, monogamy with repression, monogamy with affairs, monogamy with prostitutes, serial monogamy. Not to mention individual solutions of great ingenuity, or desperation: Victor Hugo with the door knocked through the wall of his office, to let in a girl each afternoon. Auden's flair for finding call-boys in every town. Picasso who simply refused when wife and mistress demanded he choose between them. Then there is always the hair-shirt of course. But perhaps the thing to remember when you wake up with a life full of fresh paint and tortuous complications is that eroticism wasn't invented for you, nor merely for the survival of the species perhaps, but for a divinity's entertainment. Nothing generates so many opportunities for titillation and schadenfreude as eroticism. Which is why it lies at the centre of so much narrative. How the gods thronged the balconies of heaven to see the consequences of Helen's betrayal! And your friends are watching too. Your antics have put the shine on many a late-night conversation.
On the borders between mythology and history, that wily survivor Odysseus was the first who learnt to trick the gods. And perhaps his smartest trick of all was that of lashing himself to the mast before the Sirens came in earshot. There are those of course who are happy to stand at the railings, even scan the horizon. Otherwise, choose your mast, find the ropes that suit you: sport, workaholism, celibacy with prayerbook and bell... But the kindest and toughest ropes of all are probably to be found in some suburban semi-detached with rowdy children and a woman who never allows the dust to settle for too long.
| Еротизма има нещо общо с пристрастяващия наркотик и това е: че съществува елемент, който ограничава удоволствието от него. С това една част вътре в нас е в съучастничество, а другата не. Така от незапомнени времена хората се опитват да се насладят на еротизма без да бъдат унищожени от него. Обществата, религиите могат да бъдат определени по начина, по който се отнасят към този проблем. Полигамия, моногамия с ограничаване, моногамия допускаща любовни връзки, моногамия допускаща проститутки, серийна моногамия. Да не говорим за индивидуални решения, плод на изключителна изобретателност или отчаяние: Виктор Юго с тайна врата в стената на офиса си, за да приема по едно момиче всеки следобед. Д.Х. Одън (английски поет, 20в.) и неговата склонност да намира момчета на повикване във всеки град. Пикасо, който просто отказвал когато бил притискан от съпругата и любовницата си да избере между тях. Винаги съществуват одеждите на отшелника. Но може би онова, което трабва да помните, когато се събудите и живота ви е като изцапан с блажна боя и лъкатушещи усложнения е, че еротизма не е измислен заради вас, нито просто за оцеляването на видовете може би, а за забавление на боговете. Нищо не ражда толкова много възможнисти за възбуждане или злорадтво като еротизма, поради което той стои в центъра на толкова много повествования. Как боговете са се струпали на небесните балкони, за да видят последиците от предателството на Елена! И твоите приятели гледат също.Твоите лудории придават блясък на много среднощни разговори.
На границата между митология и история, находчивия сървайвър Одисей е бил първият, който разбрал как да излъже боговете. И може би най-умния му ход е бил да се завърже за мачтата преди Сирените да дойдат на разстояние, от което да ги чува. Разбира се има хора, които обичат да гледат до парапета, дори да се вглеждат в хоризонта. Иначе казано изберете си мачта, намерете въжета, които са подходящи за вас: спорт, работохолизъм, въздържание с молитвеник и камбана...Но най-нежните и най-здравите въжета от всички могат може би да бъдат открити в някоя къща на калкан в околностите на града с буйни деца и жена, която никога не позволява прахта да се застои задълго.
|