[...] Преводачите не получаваха признание, нито очакваха кой знае колко да си изкарват хляба с преводи, а просто се справяха как да е. Малцина бяха действително обучени за преводачи, но повечето имаха солидно университетско образование и солидни познания по езици, поне по родния си език. Имах приятелка, която попадаше точно в тази категория, а приятелският ми кръг се разшири и с други преводачи. Намирах ги за много по-интересни като хора и открих, че често имаме сходен житейски опит. Никога не съм имала проблеми с намирането на приятели, но винаги съм се чувствала „различна“ и съм сигурна, че и те са го чувствали. Когато приятелката ми се пенсионира, тя ме препоръча за свой заместник. Тогава навлязох в дебрите на презастраховането, за което не знаех нищо. Освен това бях единственият преводач там и нямаше на какво да се опра. Това обаче беше за мен още едно стъпало нагоре...

На новата си работа започнах да преглеждам застрахователните досиета, да задавам въпроси и убедих компанията да ме запише на курсове по застраховане. Колежът по застрахователно дело се намираше от другата страна на улицата и в библиотеката им намерих информация за нормите за пожарна безопасност, застрахователните полици и каталозите на пожарогасителите. Учех се на това, което никога не си бях позволявала лукса да правя: да търся справочна информация. Първия път, когато трябваше да преведа предложение за сключване на застраховка на атомна електроцентрала, ми се обади началникът на съответния отдел и ме поздрави за свършената работа. "Справила си се по-добре от това, което сме свикнали да виждаме", каза той. Какъв стимул само! Всъщност това, което бях направила, бе да погледна документ от досиетата, подобен на този, който бях подхванала, за да получа някакви насоки, но когато видях, че моята предшественичка е използвала думата "ядро" вместо "активна зона", разбрах, че досиетата няма да ми бъдат от полза. Отидох отсреща в библиотеката и потърсих „ядрени централи“. Веднага намерих цялата терминология, която ми беше необходима.

Разбира се, за да бъдеш добър преводач в наши дни, е необходимо много повече от това. [...]

[...] Преводачите просто не получават признание, те не очакват да си осигурят кой знае какъв живот, само гледат да върви. Много малко хора всъщност са обучени за преводачи, но повечето имат солидно университетско образование и солидно познаване на езици, поне техния собствен. Аз имах приятелка, която попада точно в тази категория, а моят приятелски кръг се разшири като се включиха и други преводачи. Намирам ги много по-интересни като хора и открих, че често споделяме подобен житейски опит. Никога не съм имала проблем да се сприятелявам, но винаги съм се чувствала „различна“ и съм сигурна, че те също го усещат. Когато моята приятелка се пенсионира, тя ме препоръча за нейн заместник. И така аз влязох в света на презастраховането, за което не знаех нищо. А също бях и единствения преводач там и нямах много на какво да се облегна. Това обаче, беше друго постижение...
На новата работа започнах да преглеждам досиетата, задавах въпроси и склоних компанията да ме включи в курс по застраховане. Колежът по застраховане беше от другата страна на улицата и аз преглеждах противопожарни правила, застрахователни политики и каталози на потушени пожари в тяхната библиотека. Аз учех това, което никога преди не съм имала възможността да правя: изследване. Първият път когато трябваше да преведа предложение за целите на застраховането на ядрена инсталация, получих телефонно обаждане от Ръководителя на този отдел, който ме поздрави за свършената работа. „Сравнението с това, на което сме свикнали, е благоприятно,“ каза той. Какъв големец! Това което стана бе, че аз се консултирах за насоки с документ в дела, подобни на това, с което се занимавах, но когато видях, че предшественикът ми е използвал думата „зародиш“ вместо „ядро“ разбрах, че тези досиетата са безполезни за мен. Пресякох улицата и в библиотеката потърсих „ядрени инсталации.“ Веднага намерих цялата терминология, която ми бе необходима.
Разбира се, тези дни е нужно много повече от това да бъдеш добър преводач. [...]

[...] Преводачите просто не са достатъчно оценени, те не очакват да изкарат много пари, а просто да преживяват. Много малко хора са действително обучени да бъдат преводачи, но повечето имат стабилно висше образование и високо познание на езици, освен техния роден. Имах приятелка, която попадна точно в тази категория, така моят кръг от приятели се разшири, включвайки и други преводачи. Разбрах, че те са много по-интересни като хора, и открих, че много често имаме сходни житейски опити. Никога не съм имал проблем да се сприятелявам, но винаги съм се чувствал „различен“ и съм уверен, че и те се чувстват по същия начин. Когато моята приятелка се пенсионира, тя ме препоръча като неин заместник. И сега аз навлязох в сферата на презастраховането, за която не знаех нищо. Също така, аз бях единственият преводач, и нямаше на кого да се „опра“. Все пак, това беше още едно постижение…
На новата ми работата, започнах да преглеждам документите, да задавам въпроси и с помощта на фирмата бях записан да уча в застрахователни курсове. Колежът по застраховане беше през улицата, и аз проверих противопожарната безопасност, застрахователните полици и каталозите за пожарогасителите в библиотеката им. Изучавах това, което никога преди не бях имал привилегията да правя: проучване. Когато за първи път трябваше да преведа оферта за нуждите на застраховка на ядрен реактор, в последствие ми се обади шефът на отдела, поздравявайки ме за работата, която съм свършил. «Работата ти е на нивото, с което сме свикнали», каза той. Какъв възход! Това, което действително се случи, е че аз сравнявах единият от документите, с подобен от помощните документите, и в момента, в който видях, че моят предшественик е използвал думата «ядро» вместо «сърцевина», осъзнах, че тези помощни документи са безполезни за мен. Пресякох улицата, влязох в библиотеката, и потърсих нещо на тема «ядрени реактори». И веднага открих необходимата терминология.
Разбира се, в наши дни се изисква много повече, за да си наистина добър преводач. [...]

[...] Преводачите просто бяха ценени, те не очакваха за печелят достатъчно, за да живеят добре, ами само да преживяват. Много малко хора всъщност са тренирани за преводачи, като повечето имаха стабилно университетско образование и солидни знания за езици, поне за техните майчини езици. Аз имах приятел, който попадаше точно в тази категория и моят кръг от приятели се разшири, включвайки други преводачи. Смятах ги за много интересни като хори и открих, че често имахме подобни житейски преживявания. Никога не съм имал приблеми с намирането на приятели, но винаги съм се чувствал "различен" и съм сигурен, че и те се чувстваха така. Когато приятелката ми се пенсионира, ме препоръча да съм нейн заместник. И сега влязох в царството на Презастраховането, за което не знаех нищо. Бях и единственият преводач там и нямах на какво да разчитам. Въпреки това беше още една степен нагоре....
На новата си работа започнах да разглеждам файловете, да задавам въпроси и накарах компанията да ме запише на курсове по застраховане. Колежът по застраховане беше от другата страна на улицата и аз проверих противопожарните кодекси, застрахователните полици и каталозите на пожарогасителите в тяхната библиотека. Учех това, което никога преди не бях имал лукса да мога да правя: изследвания. Първият път, когато трябваше да преведа предложение за целите на застраховката на атомна централа, ми се обади шефът на този отдел и ме поздрави за свършената работа. „Сравнява се благоприятно с това, с което сме свикнали“, каза той. Каква горна част! Това, което се случи, беше, че се консултирах с документ във файловете, подобен на този, който разглеждах за насоки, но когато видях, че моят предшественик беше използвал думата „нуклеус“ вместо „ядро“, осъзнах, че файловете са безполезни за мен . Отидох от другата страна на улицата до библиотеката и потърсих „ядрени централи“. Веднага намерих цялата необходима терминология.

За да си добър преводач в днешно време, разбира се, е необходимо много повече от това. [...]