Касае се за сделки, сключени по т. нар. (съжалявам, но такъв е терминът в банковите среди) "трежъри" услуги и по менажиране на риска. Предмет на тия сделки са пазарни "инструменти" (термин за банкови "изделия" и услуги), както и (_особено_!) финансови деривати.

Не се касае за държавни ценни книжа.

--------------------------------------------------
Note added at 1 day2 hrs (2007-10-03 10:04:01 GMT)
--------------------------------------------------

От въпроса личи, че се касае за деривати (явно напоследък преобладава преносът "деривативи"; доскоро ха си казал "деривативи", веднага те поправят с "деривати"...). Това са сложни "инструменти" за предпазване от риск (лихвен, обменен, пазарен, репутационен, политически и др.). Рискът е евентуален, в бъдещето, та и дериватите са "бъдещни" (фючърси на чист български), както и обменими (опционни по нашенски, де) в даден момент. Както и да е, идеята е "стане ли Х, получавам А" или "ако стане Y вместо X, сменям A c B".

Горното е най-просто казано и материята е дотам объркана, че мнозина сочат в нея виновник за бъдещ свръх-грандиозен финансов срив... В частност, масата средства, вързана в системата (и "деривирана" от underlying-средства и активи) е многократно по-голяма от въпросните underlying средства (активи).

Личи от дадения подтекст ("Tрежърна" е всяка дериватна сделка, съставляваща част от предпазването от, съответно възползването от, колебания в който и да било лихвен или ценови показател"), че се касае именно за деривати.

Оттам произлиза въпросът "откъде доде тоя трежъри?". Еми, оттам, че в "съкровищница" държат търгуемите активи на (банка, финансова къща, фонд, клиент[и]), които са предмет на въпросното предпазване (възползване).

Тъй като Труфев е прав и уви Google няма препратки към трежъри, това ще трябва да стигне като обяснение, в отсъствието на лекция от някое банково светило.