Когато се нанесе в миниатюрната му къща в Страуд и пое грижите за четирите му малки деца, Майка беше на трийсет и все още доста красива. Предполагам, че никога преди не беше срещала човек като него. Този твърде самодоволен млад мъж я завладя от пръв поглед с благопристойната си изисканост, с превземките и маниерите си, с музиката и амбициите си, c чарa, с духовитите си разговори и неоспоримо привлекателна външност. Тя се влюби моментално и любовта й беше вечна. А тъй като самата тя беше миловидна, чувствителна и го обожаваше, баща ми също бе очарован. И така, той се ожени за нея. И така, по-късно я напусна – с неговите деца и още няколко нейни.

След като той си отиде, тя ни доведе в селото и зачака. Чака трийсет години. Мисля, че никога не разбра какво го накара да я изостави, въпреки че причините изглеждаха съвсем ясни. Тя беше твърде пряма, твърде естествена за този изплашен мъж; твърде далече от неговите акуратни правила. В края на краищата, тя бе селско момиче - разхвърляна, истерична, любяща. Беше объркана и палава като сврака на комин. Правеше гнездото си от парцали и бижута, беше щастлива на слънчевата светлина, кряскаше силно при опасност, любопитстваше и беше неутолимо любознателна, забравяше да яде или пък ядеше по цял ден и пееше, когато залезът бе червен. Тя живееше според лесните закони на гъсталака, обичаше света и не кроеше планове, имаше живо и благословено възприятие за чудесата на природата и не би успяла да поддържа спретната къща за нищо на света. А това, което желаеше баща ми беше нещо съвсем друго, нещо, което тя никога не би могла да му даде – сигурния ред на безупречните предградия, точно това, което той получи в крайна сметка.

Майка черпеше живот от спомените си за тези три-четири години, които прекара с баща ми до края. Нейното щастие от онова време беше нещо, което тя пазеше така, като че ли то трябва да осигури неговото завръщане. Говореше за това почти с благоговение – не, че беше отминало, а че въобще се беше случило.



[quote]
This translation received 2 votes

[/quote]