This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
Freelance translator and/or interpreter, Verified member
Data security
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
English to Bulgarian - Rates: 0.03 - 0.04 EUR per word / 8 - 10 EUR per hour Bulgarian to English - Rates: 0.03 - 0.04 EUR per word / 8 - 10 EUR per hour
Access to Blue Board comments is restricted for non-members. Click the outsourcer name to view the Blue Board record and see options for gaining access to this information.
English to Bulgarian: The Witness General field: Art/Literary Detailed field: Poetry & Literature
Source text - English His daughter was dead. His wife was missing. And now Rafeeq Ramsey feared for his own life.
“We only have two more days,” said the old man, pacing the sumptuous living room of his palatial flat on the shores of Monte Carlo, and chain-smoking like a man who preferred to die of lung cancer than a car bomb or an assassin’s bullet. “I just got a new note, just before you arrived. If I don’t wire them more money by Friday, they say they’ll kill Claudette, and come after me. So please, Mr. Accad, I beg of you—tell me you have good news, because I don’t think I can take much more of this.”
“How much are they asking for now?”
“Twenty-five million,” said Ramsey. “On top of the eleven million euros I’ve already paid.”
It was an enormous sum of money, for a mere mortal. But the 79-year old Ramsey was no mere mortal. Six months earlier, he had sold his company – Blue Nile Holdings, founded with his late-brother back in 1963 – to a French conglomerate for a cool €563 million. He was now one of the wealthiest men in Egypt, and a living legend among the business elite throughout North Africa and the Middle East.
Marwan Accad sat a few meters away on a long couch made of rich Italian leather and took in the moment. In so many ways, Ramsey was the perfect client – old, rich and terrified. It was men like this for whom Accad had launched his executive security business in the first place.
But this case had left the vilest taste in his mouth. Greed. Corruption. Blackmail. Murder. Everywhere he looked, every stone he turned over, he found himself face to face with the depravity of men’s souls. He certainly did not have any words of solace for this wretched old man, now bereft of the two women he loved most in the world, and he began to wonder if it was time to get out of this business once and for all.
Accad finished his espresso and stared out over the glistening Mediterranean and at the reflection of the setting sun in the windows of the other luxury apartments nearby. He wondered what his parents would have thought of the life he now lived – the jet helicopters and the Humvees, the Armani suits and the Kevlar vests. The more risks he took, the more money he made. Wasn’t that just good business?
He knew what his mother would say. She had begged him to get out of Beirut after the army and become a doctor or an engineer and move to Paris and find Rania and settle down. She had longed for him to live a safe and quiet life, to have sons and raise them to be men of peace, men of science, men of accomplishment. But like a fool he had not listened. Could she see him now? Did she know how much time he spent helping the rich buy their trophy wives back from blackmailers and drug lords? Did she see how much time he spent jetting clients in and out of Baghdad and Mosul and Fallujah? Do the dead cry themselves to sleep?
“I do have news,” Marwan Accad said at last. “But I’m afraid it is not good.”
“Is it about Claudette?” Ramsey demanded. “Have those animals done something to her? I’ll kill them. I swear to you, Mr. Accad. I will not rest until I hunt them down and make them suffer.”
Accad shook his head.
“It is about Claudette, but it’s not what you think. Please, have a seat.”
“Just tell me what you know.”
“I will, Mr. Ramsey. But please, sit, and then I will tell you everything.”
A corpulent man whose health had been slipping fast over the past two weeks, Ramsey slumped down in a large overstuffed chair and nervously lit up another cigarette. His eyes were red and moist and filled with anxious expectation. He leaned forward and said, “Please, Mr. Accad, don’t toy with me. I must insist.”
Accad nodded and then asked, “Mr. Ramsey, what does Sao Paolo mean to you?”
The old man looked confused.
“You mean the city, in Brazil?”
“Right.”
Ramsey shrugged. “Nothing, why?”
“Nothing?” Accad pressed.
“No, should it?” asked Ramsey.
“Did Blue Nile have any offices or factories there?”
“No.”
“Were any of your senior management team from there?”
“No.”
“Were any of your employees from there?”
“I don’t think so.”
“Have you ever been to Sao Paolo on business?”
“No, I tell you.”
“Have you ever been there on vacation with your wife?”
“Who had time for vacations?” Ramsey sniffed. “I am a busy, powerful man.”
“Has Mrs. Ramsey ever been to Sao Paulo alone for any other reason?”
“No, of course not.”
“You’re absolutely sure?”
“I don’t see what you’re trying to – ”
“Are you sure, Mr. Ramsey?” Accad pressed. “Think.”
Rafeeq Ramsey got up from the chair and began pacing around the room again, taking long drags on his cigarette.
“Well, actually, come to think of it, maybe she did,” he said after a moment.
“Tell me about it.”
“There’s not much to tell,” said Ramsey. “Claudette’s second cousin once married a Brazilian. The whole thing lasted about six months before they got divorced.”
“Did you go to the wedding?” asked Accad.
“No, but Claudette did. She hated it, Sao Paolo, that is. Too crowded. Too noisy. New York without the charm, she said.”
“And when was the wedding?”
“I don’t know, maybe three or four years ago,” said Ramsey, now mixing himself a drink at the bar by the windows. “Why? Where are you going with all this?”
Accad reached down, opened his briefcase, pulled out a large manila envelope and held it out for Ramsey.
“What is that?” asked the old man, sipping his martini.
“Open it,” said Accad. “You’ll see.”
Ramsey stared at Accad for a moment, then set down his drink, walked over, took the envelope and opened it slowly. As he pulled out an eight-by-ten black and white photograph, all color drained from his face, and a look of profound confusion spread across his eyes. For in Ramsey’s hands was now a photograph of his wife, date-stamped less than forty-eight hours earlier. Unlike the previous photos that had come with the ransom notes, in this one she was not bound. She was not gagged. Instead, she appeared to be sitting in an office, in front of a desk, talking to a clerk or manager of some kind.
“I don’t…I don’t understand,” Ramsey finally managed to say, though his voice was weak and his hands were trembling. “What is this? Where was this taken?”
“It was taken by a surveillance camera inside a bank in Sao Paolo,” Accad explained. “Your wife withdrew funds from the money you wired for her ransom.”
Ramsey was clearly having trouble processing the image in his hands.
“What are you saying, Mr. Accad?” the old man said at last. “That my wife….you think she planned this whole thing?....you’re saying this is proof that she betrayed me?”
Accad said nothing. He waited for the painful truth to sink in before he offered his client a plan of action. But he never got the chance. Two shots suddenly rang out. The plate glass windows exploded around them. The old man crashed to the floor. Blood drained from his mouth. Rafeeq Ramsey was dead, and Marwan Accad feared he might be next.
Translation - Bulgarian Дъщеря му беше мъртва. Жена му бе в неизвестност. А сега Рафик Рамзи се страхуваше и за собствения си живот.
- Остават ни още само два дена – каза старият човек, докато крачеше напред назад в разкошния хол на подобния си на дворец апартамент върху бреговете на Монте Карло и палеше цигара от цигара като човек, който предпочита да умре от рак на белите дробове вместо от бомба в колата си или от куршума на наемен убиец. – Току що получих нова бележка – точно преди да пристигнете. Ако не им изпратя още пари до петък, казват, че ще убият Клодет и ще погнат и мен. Затова моля ви, господин Акад, умолявам ви – кажете ми, че имате добри новини, защото не мисля, че мога да понеса това повече.
- Колко искат този път?
- Двадесет и пет милиона – каза Рамзи. – Освен единадесетте милиона евро, които вече платих.
Това беше огромна сума за един обикновен простосмъртен. Но седемдесет и девет годишният Рамзи не беше обикновен простосмъртен. Шест месеца по-рано той бе продал компанията си – Блу Найл Холдингс, основана от покойния му брат още през 1963 година – на един френски конгломерат за скромните 563 милиона евро. Сега бе един от най-богатите хора в Египет и жива легенда в бизнес елита навсякъде в Северна Африка и Средния Изток.
Маруан Акад седеше на няколко метра встрани върху дълъг диван, тапициран със скъпа италианска кожа, и анализираше ситуацията. В някои отношения Рамзи бе идеалният клиент – стар, богат и уплашен до смърт. Именно за такива хора всъщност той бе основал охранителния си бизнес.
Но този случай бе оставил противен вкус в устата му. Алчност. Корупция. Изнудване. Убийство. Накъдето и да се обърнеше, всеки камък, който преобръщаше, го изправяше лице в лице с покварата в човешките души. Той със сигурност не можеше да намери думи на утеха за този окаян старец, лишен вече и от двете жени, които обичаше най-много на света, и той се замисли дали не е време да се откаже от този бизнес веднъж завинаги.
Акад доизпи еспресото си и се загледа в блестящата повърхност на Средиземно море и в отражението на залязващото слънце в прозорците на другите луксозни апартаменти наоколо. Той се питаше какво щяха да си кажат родителите му за живота, който сега водеше –хеликоптерите и бронираните джипове, костюмите Армани и бронираните жилетки от кевлар. Колкото повече рискове поемаше, толкова повече пари печелеше. Това не беше ли просто добър бизнес?
Знаеше какво щеше да каже майка му. Тя го бе умолявала да се измъкне от Бейрут след казармата и да стане лекар или инженер, да се премести в Париж, да намери Раня и да се установи. Копнееше той да живее сигурен и спокоен живот, да си има синове и да ги възпита като миролюбиви хора, хора на науката и постиженията. Но като глупак той не бе я послушал. Да можеше да го види тя сега? Знаеше ли колко време прекарва да помага на богатите да си вземат обратно скъпоценните си съпруги от ръцете на изнудвачи и наркобосове? Знаеше ли колко време прекарва да охранява частните самолети на своите клиенти на влизане и излизане от Багдад, Мосул и Фалуджа? Успокояват ли се мъртвите със сълзи?
- Имам новини – каза най-сетне Маруан Акад. – Но се страхувам, че не са добри.
- За Клодет ли? – попита Рамзи. – Да не би онези зверове да са й направили нещо? Ще ги убия. Кълна се, господин Акад, няма да мигна, докато не ги издиря и не ги накарам да съжаляват.
Акад поклати глава.
- Да, за Клодет, но не това, което си мислите. Моля ви, седнете.
- Просто ми кажете какво знаете.
- Ще ви кажа, господин Рамзи. Но моля ви, седнете и тогава ще ви кажа всичко.
Пълен мъж, чието здраве бързо се рушеше през последните две седмици, Рамзи се свлече в един огромен, претрупан фотьойл и нервно запали поредната цигара. Очите му бяха зачервени и пълни с напрегнато очакване. Той се наведе напред и каза:
- Моля ви, господин Акад, не си играйте с мен. Настоявам.
Акад кимна и после попита:
- Господин Рамзи, какво означава за вас Сао Паоло.
Старият мъж погледна объркано.
- Имате предвид града, в Бразилия?
- Точно така.
Рамзи вдигна рамене.
- Нищо, защо?
- Нищо? – рече натъртено Акад.
- Не, а трябва ли? – попита Рамзи.
- Имала ли е Блу Найл офиси или заводи там?
- Не.
- Не беше ли от там някой от висшия ешалон служители?
- Не.
- А някой от работниците ви не беше ли от там?
- Не мисля.
- Били ли сте някога в Сао Паоло по работа?
- Не, казвам ви.
- Били ли сте някога там на почивка с жена си?
- Кой имаше време за почивка? – изсумтя Рамзи. – Аз съм зает човек с много власт.
- Била ли е някога госпожа Рамзи в Сао Паоло сама по някаква причина?
- Разбира се, че не.
- Абсолютно сигурен ли сте?
- Не разбирам какво се опитвате да...
- Убеден ли сте, господин Рамзи? – настоя Акад. – Помислете.
Рафик Рамзи се изправи от стола си и закрачи отново из стаята, като засмукваше дълго от цигарата си.
- Е, добре, всъщност, когато се замисля, може би е ходила там – каза той след минута.
- Разкажете ми за това.
- Няма много за разказване – отвърна Рамзи. – Втората братовчедка на Клодет бе женена някога за бразилец. Цялата работа трая около шест месеца, преди да се разведат.
- Вие отидохте ли на сватбата? – попита Акад.
- Не, но Клодет отиде. Изобщо не го хареса, града Сао Паоло, имам предвид. Прекалено претъпкан. Прекалено шумен. Ню Йорк без чара му, каза тя.
- И кога беше сватбата?
- Не знам, може би преди три или четири години – каза Рамзи, който вече си забъркваше питие на бара до прозореца. – Защо? Какво целите с всичко това?
Акад се протегна, отвори куфарчето си, извади от там един голям плик и го подаде на Рамзи.
- Какво е това? – попита старецът, като отпи от мартинито си.
- Отворете го – каза Акад. – Ще видите.
Рамзи се вторачи за момент в Акад, после остави питието си, приближи се, взе плика и го отвори бавно. Докато вадеше една черно-бяла снимка двадесет на двадесет и пет сантиметра, лицето му изгуби цвета си и погледът му издаде пълно озадачаване. Защото в ръцете си Рамзи държеше в този момент снимка на съпругата си и датата, отбелязана на нея, бе преди по-малко от четиридесет и осем часа. За разлика от предишните фотографии, пристигали с отделни бележки, на тази тя не бе завързана. На устата й нямаше превръзка. Сякаш стоеше в някакъв офис, пред бюро и разговаряше с някакъв чиновник или началник.
- Не знам... Не разбирам – успя да каже накрая Рамзи, а гласът му едва се чуваше и ръцете му трепереха. – Какво е това? Къде е направена снимката?
Снимано е от охранителната камера на една банка в Сао Паоло – обясни Акад. – Жена ви е теглела от парите, които пратихте като откуп за нея.
Рамзи явно срещаше трудности при асимилирането на новата информация.
- Какво говорите, господин Акад? – каза накрая старецът. – Че жена ми... Смятате, че тя е планирала всичко?... Казвате, че това е доказателство за нейната измяна спрямо мен?
Акад не отговори. Той чакаше болезнената истина да попие напълно в съзнанието, преди да предложи на клиента си план за действие. Но така и не получи тази възможност. Изведнъж прозвучаха два изстрела. Стъклата на прозорците експлодираха около тях. Старецът се строполи на пода. Кръв се стичаше от устата му. Рафик Рамзи бе мъртъв, а Маруан Акад можеше да е следващият.
English to Bulgarian: Letter of Attorney General field: Law/Patents Detailed field: Law (general)
Source text - English
LETTER OF ATTORNEY
The undersigned
1. ...... born on …… in ……, citizen of ……, holder of passport No. ……, issued by passport office …… on ……, valid until ……, with permanent address ……; and
2. …… born on …… in ……, citizen of ……, holder of passport No. ……, issued by passport office …… on ……, valid until …… with permanent address ……
with this letter
AUTHORIZE
Attorney Maya Yankova, PIN 7607181498, holder of ID card 3537355, issued on 20.11.2000 by Ministry of Internal Affairs in V. Tarnovo, with permanent address Veliko Tarnovo, 9, Khan Krum str.
For the following
To represent us before a Notary Public for the purpose of buying on our behalf and at our expense a property situated in Veliko Tarnovo, 1, Poltava str., flat No. 22, together with basement No. 22, with the respective share of the building’s common parts and the respective share of Regulated Land Property II-3725,3726,3731 in quarter 546 of the Veliko Tarnovo plan and for this purpose to sign documents on our behalf when necessary, to submit applications and declarations, to pay taxes, and receive documents connected to the purchase of the property.
To represent us before the Veliko Tarnovo Municipality – Local Taxes and Fees Department, to submit a declaration for the purchase of the property on our behalf and to sign where necessary for that purpose.
Authorizers: 1. ……
(……)
2. ……
(……)
Translation - Bulgarian
ПЪЛНОМОЩНО
Долуподписанитe:
1.………………………………………..…………………………………………., роден/а на ………………………………………в ………………………………………………., гражданин на…………………………………………………………………….…………………., притежаващ/a личен паспорт №……………………………….., издаден от паспортна служба ……………………………… на дата ………………………………………….. година, валиден до …………………………….., с постоянен адрес:……………………………………………………………………………………………………….., и
2.………………………………………..…………………………………………., роден/а на ………………………………………в ………………………………………………., гражданин на…………………………………………………………………….…………………., притежаващ/a личен паспорт №……………………………….., издаден от паспортна служба ……………………………… на дата ………………………………………….. година, валиден до …………………………….., с постоянен адрес:………………………………………………………………………………………………………..,
с настоящото
УПЪЛНОМОЩАВАМЕ
Адвокат Мая Атанасова Янкова с ЕГН 7607181498, притежаваща лична карта No:3537355, издадена на 20.11.2000г. от МВР Велико Търново, с постоянен адрес гр. Велико Търново , ул. „Хан Крум”No:9, със следните права:
Да ни представлява пред нотариус като закупи от наше име и за наша сметка недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново ул. „Полтава” No:1 вх. В, a именно Апартамент No:А22, заедно с придаденото избено помещение No:22, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от Урегулиран поземлен имот II-3725,3726,3731 в кв. 546 по плана на гр. Велико Търново, като за целта се подписва от наше име, където е необходимо, подава молби, декларации, заплаща такси и получава документи във връзка със закупуването на недвижимия имот.
Да ни представлява пред Община Велико Търново – звено „Местни данъци и такси” , като подаде декларация за придобиване на недвижим имот от наше име и се подписва където е необходимо за това.
Упълномощители1:……………………………
/…………………………../
2…………………………..
/…………………………./
English to Bulgarian: SCADA Requirements Specifications General field: Tech/Engineering Detailed field: Electronics / Elect Eng
Source text - English First of all after the aerated grit and grease removal chambers the mechanically pre-treated wastewater flows to the selector, which is directly placed prior to the aeration tanks.
Additionally the return activated sludge from the final sedimentation tanks will be pumped into the selector. The pre-treated wastewater and the return activated sludge will be thoroughly mixed and kept in deep contact before evenly distributed onto the two lines of biological tanks.
A "carousel type" system (race track) is selected for the aeration tank configuration. In this system the nitrification is achieved in the aeration zones, in which the fine bubble membrane diffusers are installed. The denitrification is achieved in the anoxic zones, i.e. in the zone in which the dissolved oxygen level has been fully consumed, due to the biological activity of the biomass.
The aeration tanks are equipped with mixers in order to keep the raw wastewater thoroughly in touch with the return activated sludge and in order to prevent sludge against settling. Furthermore, a fix flow direction within the aeration tanks will be created and maintained.
Regarding nitrification and simultaneous denitrification, both processes are happening at the same time in the reactor but in different places. In the area where the aeration system is installed and used aerobic conditions are generated. Here, the nitrification process takes place. In not aerated areas where the dissolved oxygen concentration drops to zero anoxic conditions are existent. In these areas denitrification process takes places as far as nitrate and easy degradable carbon is available. By controlling the aeration system, simultaneous conditions in the reactors can be obtained.
The nitrification and denitrification can be extended or shortened as demanded.
Both lines of aeration tanks will get two variable aerobic tank zones which follows after the anoxic zones. Both lines are equipped with the same aeration system using membrane diffusers. The aeration system will be designed specifically for the requirements of the local situation on the WWTP Montana. By blowing air into the corresponding zones, aerobic conditions are produced, which are prerequisites for the nitrification process. In the nitrification process ammonia-nitrogen will be converted to nitrate-nitrogen. At the outlet of the aeration tanks the mixture of treated wastewater and activated sludge flows out of the tanks via an overflow weir and will then be diverted to the inlet chamber of the flow distribution chamber for the final sedimentation tanks.
9.2. Control Philosophy Overview
The list below gives an outline of the main points of the control philosophy. It lays no claim to completeness. Adaptations and supplements are possible especially during processing of the design.
Selector
• The selector is mixed by a mixer which normally operates permanently. Manual switching on and off
shall also be possible from PLC / SCADA, but also from MCC.
Denitrification zones
• Denitrification zones are areas without aeration within the aeration tanks when the oxygen
concentration is dropped to zero. The areas of denitrification are not fix and depends on aeration
intensity during simultaneous denitrification but could also be in the complete tank temporary in case
of intermediate denitrification.
• The carrousel tank is equipped with mixers which normally operate permanently in order to create a
fix flow direction within the tank. Manual switching on and off shall also be possible from PLC/SCADA, but also from MCC.
• Signals of operation and failure of each single agitator have to be transmitted to PLC/SCADA and
shown there for supervision and registration purposes.
• The operator has to pre-select the operation mode: Mode 1 for simultaneous denitrification (normal
process mode as per design) or Mode 2 for intermediate denitrification (irregular process mode).
• The ammonium-nitrogen online measurements are installed at each outlet of the aeration tanks.
• The control philosophy is in principle: Mode 1: dissolved oxygen target value is adjusted depending
on ammonium concentration. Mode 2: aeration period and non aeration period is controlled by timers
respectively with overriding importance by ammonium concentration
• Temperature and pH-value are measured separately for each treatment line. The measured values
have to be transmitted to SCADA for indication and registration.
Aeration zone
• Aeration (air intake) is done by membrane diffusers supplied with air from duty (# one), assist (#two
and three) and standby (# four) air blowers.
• Dissolved oxygen is measured separately for each treatment line with 2 oxygen meters (total
installation: 4 probes). The measurements have to be installed about 5 meters behind the aerated zone
(in flow direction) and have to be coordinated in an order that one oxygen measurement relates to
one air control valve.
• Each air control valve will get an own oxygen target value depending on the preselected operation
mode and the measured parameters (ammonium concentration).
• Effluent leaves the aeration tank via an overflow weir.
• There are two separate control modes which first have to be selected manually by the operator
240VQC01 to 240VQC04 (for each aeration circuit separately): Mode 1: “simultaneous
denitrification”: Control with variable target value for DO concentration depending on the
ammonium concentration or Mode 2: “intermediate denitrification”: Control of aeration period and
non-aeration period by timers respectively by ammonium-nitrogen- Concentration.
• Aeration: The volume of air flowing to each tank is controlled by the actuated air control valves
in a way that the target value DO is maintained up to a change of this target value which afterwards
should be adjusted and maintained. The position of each air control valve has to be transmitted to
SCADA where it shall be indicated and registered for supervision purposes.
• The position “close” of the air control valves has to be limited to a pre-set degree of opening e.g.
10 % during aeration period. At non-aeration period this limitation is not active.
• Dissolved oxygen is controlled by modulating air regulation valves. Note: No fix or linear
dependence exists between opening degree of the air regulation valves and concentration of dissolved
oxygen since none fix connections between DO and opening degree can be made. Such a control
philosophy is not allowed.
• Mode 2: In case of the actual dissolved oxygen concentration drops down below the target value
DO by a set percentage (e.g. 50% below target value) during aeration period an appropriate alarm
signal shall be transmitted to PLC/SCADA to indicate this operational condition. The target value of
pressure within air main shall be increased. After reaching the set target value DO again this
operation continues to run for a set time before it will be reset.
Translation - Bulgarian Първо, след аерираните пясъкозадържатели и маслоуловители предварително пречистените механично отпадни води се вливат в селектора, който се намира директно преди биобасейните.
Допълнително, рециркулиращата активна утайка от крайните утаители се изпомпва в селектора. Предварително пречистените отпадни води и рециркулиращата активна утайка се смесват напълно и се запазват в дълбок контакт, преди да се разпределят равномерно по двете линии на биологичните резервоари.
Избрана е система “затворен лентов тип” (пистова лента) при конфигурацията на биобасейна. В тази система нитрификация се осъществява в зоните на аерация, където са монтирани мембранните дифузери за фини мехурчета. Денитрификация се осъществяна в безкислородните зони, тоест в зоните, където разтворените нива кислород са били напълно усвоени благодарение на биологичната активност на биомасата.
Биобасейните са снабдени с миксери, за да се поддържат суровите отпадни води изцяло в контакт с рециркулиращата активна утайка и за да не се утаи утайката. Освен това се създава и поддържа фиксирана посока на водния поток в биобасейните.
Що се отнася до нитрификацията и едновременната денитрификация, и двата процеса протичат едновременно в реактора, но в различни части. На мястото, където системата за аериране е монтирана и работи, се създават аеробни условия. Тук се осъществява процесът на нитрификация. В неаерираните части, където концентрацията на разтворен кислород пада до нула, са на лице безкислородни условия на работа. В тези части протича процесът на денитрификация дотолкова, доколкото има нитрат и лесно разградим въглерод. Чрез управление на системата за аериране може да се създадат условия за успоредно протичане на двата процеса.
Времето за нитрификация и денитрификация може да бъде удължено или съкратено при нужда.
И двете линии на биобасейните са снабдени с две зони с променливо аериране, разположени след безкислородните зони. И двете линии са снабдени с еднотипни системи за аериране с мембранни дифузери. Системата за аериране е проектирана специално според изискванията и условията в ПСОВ Монтана. Чрез въздухоподаване към съответните зони се създават аеробни условия на работа, което е предпоставка за процеса на нитрификация. В процеса на нитрификация амониевият азот се преобразува в нитратен азот. На изхода на биобасейните сместа от обработени отпадни води и активна утайка се излива от резервоарите посредством преливник и после се насочва към входната камера на разпределителното устройство, за да стигне до крайните утаители.
9.2.Преглед на принципите на управление
Списъкът по-долу дава преглед на основните точки на принципите на управление. Той не е изчерпателен. Допустими са преработки и допълнения, особено при прилагане на проекта в експлоатация.
Селектор
• В селектора има миксер, който при нормални условия работи непрекъснато. Ръчно включване и изключване също са възможни от PLC / SCADA, както и от MCC.
Зони за денитрификация
• Зоните за денитрификация са участъците без аерация в биобасейните, където концентрацията на кислород пада до нула. Участъците на денитрификация не са фиксирани и зависят от интензитета на аерация при едновременна денитрификация, но временно могат да бъдат и в целия резервоар при последователна денитрификация.
• Лентовият резервоар е снабден с миксери, които при нормални условия работят постоянно, за да създават постоянно направление на движение на потока в резервоара. Ръчно включване и изключване също е възможно от PLC/SCADA, както и от MCC.
• Сигналите за работа или неизправност за всяка една бъркалка трябва да се подават към PLC/SCADA с цел наблюдение и отчет.
• Операторът трябва предварително да зададе режим на работа: Режим 1 за едновременна денитрификация (режим на нормален работен процес, заложен по проект) или Режим 2 за последователна денитрификация (нестандартен работен режим).
• Уреди за автоматично измерване на амониевия азот са монтирани на изхода на всеки биобасейн.
• Валиден е следният принцип на управление: Режим 1: Целевата стойност на разтворен кислород се задава според концентрацията на амоний. Режим 2: Периодите на аерация и неаерерация се управляват от таймери, респективно, с приоритетна значимост, от концентрацията на амоний.
• Температурата и pH-стойностите се измерват поотделно за всяка линия на пречистване. Измерените стойности се подават към SCADA за наблюдение и отчет на процеса.
Зона за аериране
• Аерирането (въздухоподаването) се осъществява чрез мембранни дифузери, до които се подава въздух от въздуходувки: работеща (# едно), помощна (#две и три) и резервна (# четири).
• Разтвореният кислород се измерва отделно за всяка линия на пречистване с 2 измервателя за кислород (общо инсталирани 4 сонди). Уредите се инсталират на около 5 метра зад зоните за аерация (по посока на потока) и трябва да бъдат съгласувани така, че един кислороден измервател да се свърже с един клапан за управление на въздуха.
• За всеки клапан за управление ще бъде определена целева стойност за кислород в зависимост от предварително избрания режим на работа и измерените параметри (концентрация на амоний).
• Отпадните води напускат биобасейна през преливен ръб.
• Има два отделни режима на управление, които първо трябва да бъдат избрани ръчно от оператор 240VQC01 до 240VQC04 (отделно за всяка верига на аериране): Режим 1: “едновременна денитрификация”: Управление чрез променлива целева стойност за концентрация на разтворен кислород (РК) според концентрацията на амоний; или Режим 2: “последователна денитрификация”: Управление на периодите на аерация и неаерация чрез таймери, съответно според концентрацията на амониев азот.
• Аерация: Обемът въздух, който се подава към всеки басейн, се регулира от клапани за управление на въздушния поток, задвижвани така, че целевата стойност на РК да се поддържа до промяна на целевата стойност; която след това трябва да се коригира и да се поддържа. Позицията на всеки клапан за управление на въздушния поток трябва да се подаде към SCADA, където се сигнализира и записва с цел наблюдение.
• Позицията “затворен” на клапаните за управление на въздушния поток трябва да се ограничи до предварително зададена степен на отваряне, напр.10 % по време на аерация. При неаерация това ограничение не е в сила.
• Разтвореният кислород се управлява от безстепенни клапани за регулиране на въздушния поток. Бележка: Не съществува фиксирана или линейна зависимост между степента на отваряне на клапаните за регулиране на въздушния поток и концентрацията на разтворен кислород, тъй като не може да се намери точна зависимост между РК и степента на отваряне. Такъв метод на управление не е позволен.
• Режим 2: В случай, че действителната концентрация на разтворен кислород падне под целевото ниво РК със зададен процент (напр. 50% под целевото ниво) по време на аерация, към PLC/SCADA ще бъде подаден съответният алармен сигнал, за да сигнализира за това работно състояние. Ще бъде завишена целевата стойност на налягането по въздуховода. След като отново бъде достигната зададената целева стойност на РК, това действие ще продължи в течение на зададено време, преди да бъдат възстановени първоначалните настройки.
More
Less
Translation education
Master's degree - Veliko Tarnovo University, Bulgaria
Experience
Years of experience: 32. Registered at ProZ.com: Nov 2009. Became a member: Nov 2009.
The most important thing in a job is to be good at what you do and to enjoy doing it. Whether I am good in what I do it is for you to decide. But I certainly enjoy my work as a translator.
For me the best part of being a translator is the fact that any translation task requires creativity. There is no tedious repetition and I’m never quite sure what is going to come across my desk next, so there is always a sense of excitement. Translation is usually a great challenge, giving you an opportunity to develop, to improve - not only your language skills, but also your knowledge in new spheres of life.
Language carries with it a lot of cultural baggage. So a big part of the job is finding the correct way to express the ideas and reflect the correct undertones in the target language.
And at the end it gives you the satisfaction of becoming the means for bringing down communication barriers.
This user has earned KudoZ points by helping other translators with PRO-level terms. Click point total(s) to see term translations provided.
Member since Nov '09
Expertise 
positive
